Регулаторно развитие на енергетиката

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРЕД РАЗВИТИЕТО Енергийният сектор в България бе основно преструктуриран през последните години. Един от най-важните фактори за успеха на реформата и привличането на частни инвестиции е постигането на регулаторна стабилност. Законът за енергетиката, приет през декември 2003 г., очерта правната рамка на енергийния сектор и постави основите на прозрачна и предвидима регулаторна среда, давайки основни регулаторни правомощия на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Следващо предизвикателство пред българската енергетика е развитието на конкурентен енергиен пазар в страната. Като член на Европейския съюз България трябва да напълно да либерализира пазарите на електроенергия и газ. В тази връзка, ролята на енергийния регулатор за балансиране конкуриращите се интереси на инвеститорите и потребителите е от ключово значение за успеха на енергийната реформа.

УЧАСТИЕ НА USAID USAID предоставя консултантска помощ на Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) и на ДКЕВР за развитието на правната и регулаторна рамка на енергийния сектор, на прозрачни тарифни механизми и добри счетоводни и регулаторни практики. Друг ключов аспект на програмата е институционалното укрепване на енергийния регулатор чрез увеличаване на неговата автономност, правомощия и отговорности.

ЦЕЛ Усилията на USAID са съсредоточени към създаване на стабилно енергийно законодателство и регулаторна рамка и независима регулаторна комисия със сериозни правомощия и отговорности, осъществяваща компетентно своите функции в областта на регулаторните изисквания и мониторинга.
 
ОПИСАНИЕ НА ПРОЕКТА
Развитие на законодателната рамка: USAID предостави консултантска помощ на МИЕ и ДКЕВР при изготвянето на законовите разпоредби в областта. Едно значимо постижение на проекта е приемането на Закона за енергетиката през декември 2003 г., който формира общата правна рамка на енергийния сектор, създава конкурентен енергиен пазар, независима регулаторна институция и условия за навлизането на частни инвестиции. Проектът подпомогна изготвянето на ключови подзаконови нормативни актове, както и голям брой наредби и правила, с цел либерализирането на пазарите на електроенергия и газ в страната.

Развитие на тарифния режим: Методологията за определяне на тарифите е сред най-деликатните и спорни въпроси на всяка енергийна политика. Трябва да се постигне равновесие между необходимостта потребителите да получават електроенергия на разумни цени, необходимостта промишлените потребители да поддържат ниски производствени разходи и необходимостта централите да имат добра възвръщаемост на инвестициите. Консултантите на USAID оказаха подкрепа на ДКЕВР при разработването на наредбите за определяне цените на електроенергията, природния газ и топлинната енергия.

Разработване на счетоводни изисквания и указания за регулаторно отчитане: Мониторинг върху дейността на лицензираните дружества е една от ключовите задачи на енергийния регулатор. С помощта на USAID ДКЕВР разработи единна система за счетоводно отчитане на енергийните дружества от секторите електроенергетика, природен газ и топлоенергетика. Системата ще намали възможностите за корупция в сектора, осигурявайки последователност, справедливост и прозрачност на мониторинга и одита на енергийните дружества. Това е първият случай на успешно прилагане на подобна система в региона.

УСПЕХИ Приватизация на електроразпределителните дружества. Преструктурирането на енергетиката получи сериозна подкрепа от USAID, която разработи регулаторната рамка за приватизацията на електроразпределителните дружествa в страната.

2004 г. се оказа ключова за енергийната реформа за България. USAID значително подпомогна процеса на приватизация, в частност модернизирането на законодателната рамка на сектора, приемането на прозрачно вторично законодателство и укрепването на енергийния регулатор. Значителният напредък в тези области доведе до по-голяма регулаторна стабилност в България, което повиши доверието на инвеститорите и значително допринесе за успеха на приватизацията.

ПОСТИЖЕНИЯТА НА ПРОЕКТА
Приватизация на електроразпределителните дружества:

• Общи приходи от приватизацията – 693.2 млн. евро
• E.ON (Германия) – 140.7 млн. евро за североизточните електроразпределителни дружества (Горна Оряховица и Варна)
• EVN (Австрия) – 271 млн. евро за югоизточните електроразпределителни дружества (Стара Загора и Пловдив)
• CEZ (Чехия) – 281.5 млн. евро за западните електроразпределителни дружества (София и Плевен)

^{Последно осъвременяване: 16 февруари 2007}